Читалище "Просвета" с.Малорад

 

 90 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ЧИТАЛИЩЕ “ПРОСВЕТА”

  с. Малорад -  21.11.2009 г.

 Уважаеми дами и господа, драги читалищни дейци,

скъпи самодейци и гости,

 

                Щастлива съм, че мога да ви поздравя с “Добре дошли” на честването, послучай 90 годишнината на нашето читалище, което се провежда  след  неотдавна миналия Ден на народните будители - 1-ви ноември.

                90 години - на възраждане, на  всеотдайна, сърцата дейност на поколения читалищни дейци - будители и предани сподвижници, за да бъде съхранена българската духовност и традиция.

                “Та ти казвам, българино! Кай се, кай се в своето читалище. Себе си занеси там, детето си. И детето на детето си. И посвети го в наука и култура, понеже читалището, после църквата, е твоят храм. И го почитай!”

            Годината е 1919 родолюбиви, ентусиазирани и жадни за знания малорадски младежи учредяват една нова народно полезна организация в Малорад, а именно читалище. Наричат го “Просвета”, за да се опази българското съзнание и да се възражда българският дух. Избрано е и първото читалищно настоятелство в петчленен състав с председател учителя Цено Иванов Петърчовски и членове  Ботьо Влахов, Иван Лещански, Тано Боянкин, Петър Крачунов и Цветко  Гергов.

През следващите години членовете на читалището бързо нарастват, повечето от изтъкнатите по онова време жители на Малорад разбират голямото значение на читалището, като просветен институт, който подпомага всестранната дейност на селяните и затова влизат в редовете му, не само като обикновени членове, но и като дарители които подкрепят материалното състояние на читалището.

Ролята на малорадското читалище в живота на селото е извънредно важна. Читалищната библиотека набавя книги, от които селяните се учат на културно обработване на земята, търсят и откриват правдата за своя живот в произведенията на българските класици.

Както навсякъде по селата по онова време, така и в Малорад кръчмарите и бакалите протягат ръце към и без това празните джобове на селяните. За да ги спаси от ограбване  - читалището поема инициативата и създава  селска кредитна кооперация „Орач”

По същото това време млади прогресивни учители, които са душата на читалището в Малорад, организират първите театрални представления в старото училище. Това е голямо събитие за селото ни и за малорадчани, които дотогава не са знаели що е театрално представление.  Искрата  към изява на народното изкуство пламва в душите и заразява още много млади хора от селото.

Есента на 1923 год. народа на България  възстара срещу фашизма. В редовете на борбата се включват и членовете на малорадското читалище. Но идва разгрома – фашизмът побеждава. Малорад и малорадското читалище дават свидни жертви. Убити са читалищните дейци:  Георги Бързаков, Петър Сладкаря, Ангел Бърдарски, Нино Гешовски, Петър Гевезийски, Цветко Згориградки – хора дали своята лепта за възхода на селото ни, а признателните малорадчани увековечават заслугите и  подвига им с улици носещи днес техните имена.

През периода на 30-те години в малорадското читалище се вливат нови и млади свежи сили. Увеличава се броя на учителите в Малорад, а с това се засилва и дейността на читалището в която участват всички прогресивни младежи и селяни в Малорад – жадни за знания и напредък. В читалището се появява ново течение на младежите  - въздържателно дружество, които не се задоволяват само с просветителска дейност и пресъздаване на еснафския и буржоазен морал в пиесите, а търсят, подготвят и изнасят ярки социални произведения, които възпитават в нови идеи, сочат нови пътища за извоюване на лично и обществено щастие.

Обаянието на младите читалищни дейци и изпълнители е толкова голямо, че мнозинството от младежта  навлиза масово в редовете на читалището.

С разгара на читалищната дейност още с по голяма сила се разгаря и борбата срещу фашизма в която отново се включват читалищни дейци. Дейността на читалището замира – радио приемателя е  затворен в дома на Йордан Влахов, много от книгите на библиотеката са иззети и унищожени. Театралните представления почти изчезват.

След 1944 год. малорадското читалище разгърва небивала до тогава дейност. За кратко време се изявяват такива таланти, които дотогава никои не е забелязвал. Към читалището се развиват различни дейности: създава се смесен хор с ръководител Въло Диловски, изнасят се доклади, сказки, изявяват се театрални колективи, добри декламатори и рецитатори. 1954 год. е сформирана и духова музика. За различните чествания и самодейност в селото учиталищният салон става тесен за да побере зажаднелите  за знания и културни развлечения малорадчани, затова се налага острата нужда от самостоятелна  сграда в която да се развива тази дейност. Идеята за построяване на нова сграда и заменянето на примитивната сцена на салона на училището, става по времето на председател-струването на Димитър Гергов Масларски, който откупува земята от нейният собственик тогава Ботьо Влахов през 1964 год. Ремонтните работи завършват през 1968 год., когато под председателството на Петър Цанов - официално е открита и пусната в експлоатация  новата читалищна сграда. Трябва с признателност да споменем и имената на хората без които нямаше да я има тази сграда днес, а именно хората строители които вложиха неуморен труд и сърце – това са: ръководителя на проекта - Цено Ралинов Рашоевски, пръв отпочнал строежите работи - Васил Йолов Драгоевскаи, арматуриста - Христо Христов Червеняшки, зидаро мазачитр - Ненчо Иванов Ненчев, Камен Йолов  Драгоевски, Семко Ненчов Семков, Коно Ангелов Рогозянски, Донко МИков Начов, Димитър Бешовишки, Цветко Иванов Девенски, Иван Танов Петърчовски, Христо Василов Лилов и още много други. Сградата е обезпечена с модерна за онова време материална база, оборудвана е с богата библиотека, с разкошен салон и съвременно обзаведена сцена, с уютни гримьорни, репетиционни и танцови помещения, просторни читални. 

Тук е мястото да спомена имената на хората заемали председателското място през тези години а именно: Георги Ценов Вълканкински, учителят Йордан Иванов Влахов, учителят Димитър Георгиев Масларски, който е и най - дългогодишният председател на читалището. Др. дългогодишен председател е и Петър Йорданов Цанов. Председателското място още са заемали Санко Ценов Тишевики, Димитър Ганчов Къчовски, Димитрина Георгиева Вековска, Олимпия Владимирова Ненчева. Тук е мястото да споменем имената и на библиотекарите -  Камен Крачуновски, Гица Павлова, Лиляна Трифонова, Дафина Тънкьовска, Павлина Гарванска, Кузман Кузманов.

В 90-годишната история на читалището дейността е била разнообразна: библиотечна, художествена самодейност, радиопредавания, кинопрожекции, изложбена дейност, чествания и концерти. Различни са и съставите: битов хор, вокална група, театрален състав, естрадно-сатиричен състав, детска певческа група, танцов състав. Но когато дейността на едно читалище е с почти продължителността на един човешки живот, то равносметката е белязана с присъствието на хората, от онези - първите, сложили началото, - до последните, вървящи по техните стъпки. Не е възможно да изброя имената на всички самодейци, преминали през читалищната сцена, изиграли едни от най-хубавите роли, съперничили на професионалните актьори, но искам да отдам заслужена почит към онези, които вече не са сред нас и да благодаря на всички вас, които не щадяхте своето време и сили, неплатен творчески труд, много безсънни нощи в името на читалищното дело.

В тази  90-годишна история читалищната дейност е горяла като буен огън, затихвала е като жарава, тлеела е като горяща пепел и отново е лумвал огънят и любовта към нови прояви и разнородни дейности.

                Много  награди  са завоювани от колективите през тези години - грамоти и плакети от общински, регионални и национални прегледи и фестивали за театрална, танцова и певческа дейност.

                Приветствам горещо Вашите многобройни изяви - знак на ярко културно присъствие и съм горда, че сме част от един уникален, последователен и сърцат път на единение на самобитни творци и обикновени хора.

                90-те години от създаването на читалището ни дава самочувствие, че в тези трудни времена нас ни има и макар и с позабавен ход читалищното дело продължава.

                Благодаря на всички Вас,  на тези, които нямаха възможността да бъдат тук тази вечер и на техните семейства за участията, подкрепата и доверието към народното огнище, към културната памет, младостта и творчеството. Благодаря Ви, че поддържахте жив огъня, запален преди 90 години и нека този огън да гори и през идните столетия.

                Поздравявам всички творчески колективи - ученици и възрастни - с пожелание за здраве, щастие и  много успехи на читалищната сцена; да извисяваме българския национален дух, за да има българско, докато свят светува; за да я има България.

                Честита 90 годишнина!

 

 Емилия Котова –Председател на читалище „Просвета”с.Малорад