Новини

Днес се навършват 140 години от обесването на българския революционер и национален герой Васил Левски!

  19.02.2013 16:29  
Днес, на 19 февруари по нов стил честваме обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. През 1873 година българският народ се прощава с едно от революционите си светила, което е подклаждало българския дух толкова години, дало му толкова надежди. В своите последни мигове, Левски се изповядва през архиерейския наместник на София отец Тодор Митов: “Каквото съм правил, в полза народу е”. Известното на всички българи име Васил Левски всъщност е псевдоним, с който е известен роденият под името Васил Иванов Кунчев – бележит български революционе от 19 век, идеолог и организатор на българската национална революция. Още основател на ВРО /Вътрешната революционна организация/ и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой.

Прозвището си Апостола, имениятият ни революционер получава заради неговата непрестанна борба, организацията и разработването на цялостна стратегия за освобождение на българския народ от османското иго. Освен с това прозвище, той е известен сред обикновените хорица и като „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). Пътувайки из страната, той създава тайни комитети за борба с поробителя, които да вдигнат цялата нация на бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.

Малко биографични данни

Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Освен него, семейството има още 4 деца – Христо и Петър, както и две сестри – Яна и Марийка. Бащата умира през 1851 година, и тримата братя поемат на плещите си грижите за 6-членното семейство. Васил вече е на 14 и започва да учи абаджилък.

От 1855 година той става послушник при вуйчо си Василий, който по онова време е таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Той получава едно нелошо образование за своето време, освен това три години е бил учител и отлично владее три чужди езика – турски, гръцки и арменски език, които не само се оказват полезни в революционната му дейност, но и дават представа за неговата начетеност и интелект. По-късно на 7 декември 1858 г. Васил е ръкоположен за монах, като приема името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата “Света Богородица” в Карлово.

Следват години на усилена революционна дейност в Сърбия и Румъния. Именно там, заради своята смелост по време на сраженията в белградската крепост е получил и името Левски. Заминава за Румъния през 1863 година и след твърде кратък престой, се завръща в България. През пролетта на следващата 1864 година, той сам отрязва дългите си монашеско коси и става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

От тази година до 1866 в продължение на три години, Левски е учител в карловското село Войнягово, а после от март до октомври 1866 г. в добруджанското Еникьой, а от края на годината до март 1867 година в съседното Конгаз.

Следващата година е тази, през която Левски се запознава с Христо Ботев и тогава именно е техният съвместен живот в една вятърна мелница, изоставена край Букурещ.

През тази година, на 11 декември, Апостолът заминава за Цариград с параход, за да направи своята първа обиколка на българските земи, с цел осведмяване на народа, за да запознае всички граждани с условията и с възможностите за революционна дейност в българските земи.

След два месеца, през януари 1869 година той напуска Цариград и се отпрвя към Тракийска и Северна България. Минава през градовете Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Из всички тези населени места той води разговори с тайни, доверени хора, като целта е да ги спечели за всеобщото дело. С надеждата, че в скоро време може да бъде обявено въстание, на 24 февруари Левски се завръща в Румъния.

През пролетта на 1869 година, започва втората му обиколка из българските земи, като по нейно време, Дяконът поставя и началото на вътрешната революционна организация, като първият комитет е бил основан в Плевен. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро.

Залавянето


Въпреки първоначалната информация, Левски не е бил заловен и предаден от един човек. Неговото залавяне е било дълга верига от полицейски разкрития и операции. На 27 декември 1872 г. той е заловен от турската полиция до Къкринското ханче близо до Ловеч. Когато това става документите с комитетските книжа е незабелязан от хайката и самите преследвачи до последно не знаят кого точно са заловили. Има все пак предположение, че залавянето на Левски е дело на предателство от съмишленик, но не се знае с точност кой е бил той. Според други проучвания предателство не е имало. Доказано е, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.

След като е откаран в Търново, едва тогава го разпознават като най-голямата заплаха за Османската империя. До последно Левски се е надявал, че ще бъде освободен от съмишленици. В София е предаден на съд. Очаквало се Великото везирство да освободи всички, освен обирачите на пощата, тъй като един политически процес по това време не е било в интерес на Турция, която вече се е съобразявала с мнението на Европа.

Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Самият съдебен процес завършва, като комисията изземва функциите на съд, а това по всеобщият закон е недопустимо. Двамата подсъдими, най-опасните за Империята – Димитър Общи и Васил Левски, са с присъди смърт, чрез обесване. Отделно 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. И за да не бъде навредено на турската дипломация, допълнителни разследвания и гонения не са били организирани.

Независимо че Левски е обесен на 18 февруари, прието е тази дата да се отбелязва в България на следващия ден 19 февруари. През 2007 г. чрез национално допитване на БНТ Васил Левски оглавява списъка на най-великите българи за всички времена.