Първи щъркел посрещнаха жителите на Борован. Снегът не успя да уплаши вестоносецът на пролетта, който тази седмица, кацна в своето гнездо. Селото се слави с многото щъркелови гнезда, а жителите и децата от местното училище ежегодно полагат грижи за опазването на гнездата и популацията на щъркелите.
Щъркелът е птицата, която за българите символизира идването на пролетта. Поверието гласи, че който види щъркел, трябва да свали мартеницата си, да я остави под камък или завърже на клонче.
В старогръцката митология щъркелът е въплъщение на омагьосаната богиня Герана, която вечно търси своето бебе. Според легендите Герана се омъжила за пигмей и родила син. Герана била обаче много красива и това предизвикало яростта на Хера, която я превърнала в щъркел. Пигмеите отвлекли сина ѝ. Това е причината Герана ежегодно да отлита на юг в търсене на своето бебе. На иврит думата за щъркел е еквивалент на израза „мила майка“. А в скандинавската митология той е символ на семейните ценности. За ранните християни, щъркелът се превръща в емблема на целомъдрен брак. Тази символика продължава до 17 век.
Германците и холандците смятат, че щъркеловото гнездо предпазва дома им от пожари като поощряват птиците да създадат дом на покрива, поставяйки изкуствени платформи. Поляците, украинците и литовците смятат, че щъркелът носи хармония в семейството, в дома на чийто покрив изгради гнездо. Чешкото фамилно име Чапек в превод означава малко щъркелче.
Съществуват и редица поговорки за щъркелите. Според една от тях жабите се плашат от щъркела така, както жената от старостта.